В зората на човечеството били създадени най-мъдрите същества. Погледът им обхващал всичко. Те нямали език, а си предавали мисли и идеи под формата на образи. Силата и могъществото им не познавали граници. Нямало нищо непознато за тях с изключение на смъртта. Никога дотогава на тази земя не били стъпвали такива велики същества. Легендата разказва, че те били полубогове. Но сърцата на техните потомци се изпълнили с гордост и суета. Те станали твърде високомерни и повярвали, че имат права над цялото вселенско творение. И тъй като не се уважавали дори помежду си, какво можели да очакват от тях животните, растенията и водните създания? Горделивостта ги подтиквала да повярват, че са не по-малко велики от своите създатели и скоро те забравили онези, които ги сътворили. Затова сърцето на Небето призовало Боговете. Те се съвещавали и решили да ограничат властта, дадена на тези същества, тъй като не друго, а хармонията с естествения ред поддържа творението живо. Щом някой престане да го уважава, със сигурност ще се появи Висшата сила и ще постави всичко на мястото му. И тъй, Съветът на Боговете решил да се замъглят очите на човеците, затова днес погледът им е ограничен. Те виждат образите, докъдето им стига погледът. Боговете запушили ушите на хората, за да чуват само онова, което е наблизо. Те вече не долавяли звуците на Космоса. Изгубили силата на интуицията си, властта им се простира само върху материалните неща. Те не помнят причината, поради която са били създадени. И сега познават смъртта, но продължават да се правят на безсмъртни.
Притча из книга на Ц. Докова.
Вашият коментар