Ще мине време,
всичко ще забравя:
животът ще е друг;
раздорите ни стари ще са спомен;
липите ще цъфтят.
Ще бъде утре;
дните ще препускат
като вятър-скитник;
ще се спускат отвисоко,
ще се стелят нашироко.
Реката ще е бистра, но дълбока;
дъждът ще я пои с мъниста,
ще я прегърне с мокрите си пръсти,
а слънцето с лъчи ще я поръси.
Ще бъде пролет;
всичко ще се ражда;
Цветята ще засрамят с цветове
витрините из наш’те градове;
Под синьото небе,
в тревата
ще съзерцавам чудесата,
които майката земя
така прещедро ни разда.
Ще дойде пролетта в живота!
Ще дойде с багри и с цветя;
и в късите, следзимни дни,
ще плисне ярката звезда
лъчи във нашите коси!
Вашият коментар