Един крал отишъл в градината си и видял, че дърветата, храстите и цветята в нея умирали. Дъбът му казал, че умира, защото не можел да бъде висок колкото Бора. Отправил се към Бора и го заварил повален на земята от мъка, защото не можел да ражда грозде като Лозата.
А Лозата умирала, защото не можела да цъфти като Розата. Розата се обливала в сълзи, защото не била силна и яка като Дъба.
Тогава видял едно растение, една Фрезия, обсипана със цветове и изумително свежа.
Кралят попитал:
-Как е възможно да растеж толкова здрава в тази печална и мрачна градина?
Цветето отвърнало:
-Не знам. Може би защото винаги съм смятала, че когато ти ме засади, си искал да имаш фрезии; ако беше поискал Дъб или Роза, щеше тях да засадиш.
И тогава си казах: Ще се опитам да бъда Фрезия, по възможно най-добрия начин.
Из „Пътят на самозависимостта“.
Вашият коментар