Ако един ден,
просто така,
животът ми свърши,
и Бог
щракне с пръсти,
и каже:
“Завършек”,
и лентата
върна назад,
какво ли
ще видя
по нея?
Ако един ден,
просто така,
ме блъсне кола,
размазан
под нейните
гуми,
какво ли ще кажа
за спомен на
близки,
разкъсан,
с последните
думи?
И ако мога
да върна
изтеклите дни,
и бликне реката
наново,
ще оставя ли
в мойте туптящи
гърди
да лежат
мрак,
и мраз,
и олово?
Но ако мога
да бъда,
какъвто
бих бил,
ако мога
да бъда,
тогава…
бих горял,
бих пламтял,
бих летял
и изпил
океани
от огнена лава!
И тогава,
когато
моментът настъпи,
и ме блъсне,
разкъса,
колата;
или щракне Бог
свойте невидими пръсти,
и сърцето престане да щрака;
аз с последния дъх
бих желал
да напиша
на смачкано
късче хартия,
че отивам си днес,
но животът за мен
бе прекрасна,
омайна магия!
Вашият коментар