По Марк Аврелий
Когато в теб изгрее неприязъм
към цялото ти бледно същество,
наместо вън да дириш лек на тоя спазъм –
навътре обърни око.
И виж кое посяло е тревога –
и бурените в корен отсечи,
повярвай силно, в светлото, и в Бога,
и мога да съм силен – изречи!
И с думите, и с тая силна вяра,
ти плевелите сам ще изгориш,
и в пламъка, в сърцето на пожара,
искри блестящи ти ще сътвориш!
И всичко ще е светло, ще е друго,
и в тебе Вяра ярка ще сияй,
и с трепет, и с любов, ще превъзмогнеш
тъгата, що навяваше ти край.
Когато се обичаш и си вярваш,
когато и на себе си държиш,
сами за теб вратите се разтварят
и няма нужда вече да шептиш.
Защото страховете сам създаваш,
създал си, от което се боиш,
но щом докоснеш вътрешните сили –
ти няма нужда вече да шептиш!
Вашият коментар