Така се случи, че първите години от детството си прекарах на село, сред двора и лозите, сред домашните животни и пясъка на двора; а пътувайки до другото село – с дядо до кончето и кучето, за да им занесем храна и вода; Тези неща оставят отпечатък в душата на човека и ти оставят едно мило, свидно чувство за онези хора и места, които вече ги няма. Та, се присетих сега за тях и ми се прииска да напиша нещичко.
Приятно четене.
* * *
Домът е там,
където е Сърцето,
където в широтата си небето
простор дари за гъвкави криле,
и може би, във цялата Вселена,
не бих сменил това прекрасно кътче
за бляскави палати на царе;
Домът е там,
където без прегради,
без маски, и без гордост
крачиш ти;
И няма тук кому да се доказваш,
незнайни са и корист, и лъжи,
и вечната, безкрайна надпревара
не е позната между тез стени;
Домът е там,
където
няма сенки,
И никакви съмнения, нали?
И цял живот дори да пропътуваш
в далечните страни и градове,
аз зная, често ти ще го сънуваш,
и зная, нещо тебе ще зове;
Ти някога самичък ще се върнеш
на мястото с прекрасните лози,
отново да почувстваш, че си вкъщи,
където е Сърцето ти, нали?
Вашият коментар