Типични

Стига захаросваме със тебе,
нека си го кажем,
точно днес,

всеки иска нещичко,
за себе,
следвайки си своя интерес;

Ние с теб не сме и по-различни,
нито пък със теб сме по-добри,
ето ни,
таквиз едни,
типични,

без да сме го искали,
нали?

Аз не казвам,
че е нещо лошо,
нито път коря те,
ил виня,

би било вулгарно,
лицемерно,
други зарад мен – 
да обвиня;

Но пък е болезнено,
и тежко,
тъкмо като се
предовериш,

питам се
дали е лична грешка,
или е по пътя,
щом вървиш;

Странно е,
до вчера си приятел,
днес си странник,
чужд и непознат,

винаги такъв си бил,
навярно,
просто днеска,
ето,
те познах;

Но не казвам с укор,
нищо лошо,
всеки следва пътя си,
нали?

често волно,
или пък неволно,
спътника предаваме,
уви;

Не пък че и аз не съм го правил,
нито пък самин съм по-добър,
другите и аз съм изоставял,
но не мисля себе си
за зъл;

Стореното, сторил,
се не връща,
миналото мина се,
за все;

Поглед от уроци,
не отвръщам,
просто продължаваме
напред;