Когато Николай Попов, който загуби дъщеричката си Сияна, влезе в политиката, немалка част от вас го нападнаха.
Бил гербаджия.
Използвал трагедията с детето си за лични амбиции.
Правел си реклама.
Какви ли не глупости се изписаха. Отвращавам се от подобни коментари.
На никого не пожелавам да загуби детето си. И след това да трябва да се бори за справедливост.
При такава загуба пари, политика, кариера… нищо вече няма значение. Нищо.
Но въпреки всичко този човек продължава да се бори. Опитва се да промени нещо. В последните му интервюта се вижда колко е уморен, обезверен и обиден. И въпреки това не се отказва.
Защото Сияна няма да се върне. Дори всички ние да си сменим мисленето. Дори джигитите да започнат да карат нормално. Дори държавата най-после да си свърши работата. Някои неща в живота са невъзвратими.
Днес отново гледаме снимки от поредната трагедия – катастрофата на АМ “Тракия”, при която шофьор на тир уби две деца.
Оказа се, че на село сме съседи с бабата и бащата на децата.
Не знам как човек продължава след подобно нещо.
Остава единствено борбата за справедливост. И дано този път да я има.
Защото прекалено много хора вече са убедени, че в България законът не важи еднакво за всички. Че ако имаш връзки, влияние или достатъчно пари, всичко може да се уреди.
Това усещане е убийствено за една държава.
Така повече не може.
Новото правителство трябва да предприеме реални и твърди мерки – по-строг контрол по пътищата, по-сериозен контрол върху тежкотоварните камиони, по-високи изисквания за получаване на книжка и безкомпромисно отношение към рецидивистите на пътя.
Но има и още нещо.
Имаме огромен културен проблем.
Израснаха поколения, сред които има много хора, които живеят с убеждението, че правилата са за другите. Че са по-хитри, по-важни и могат да си позволят всичко.
На такива хора и перфектни пътища да направиш, пак ще карат като обезумели.
Докато не започнем да възпитаваме уважение към закона, към правилата и най-вече към човешкия живот, ще продължаваме да четем едни и същи трагични новини.
И все някой друг ще казва: “Това нямаше как да се случи на мен.”
Докато не се случи.
Благодаря за вниманието!
Вашият коментар