Демократи

Посветено на модерните умни хора, които знаят всичко…

Мъдрецът нивга публика не търси,
Не дири той, ни плясъци, мълва,
От суета успял да се отърси,
Някъде под блага синева;

Тъй шумно всичко покрай нас бълбука,
Минута няма даже в тишина,
И мъдростта,
Остава все нечута,
Но тъкмо тъй се пада в пропастта;

Все празни думи слушам и не чувам,
От хора, поучаващи навред,
Не знаят те кои са, де са, що са,
Но тръгнали във лудостта напред.

Военен марш в ума ги подлудява,
На Изток искат те да се втълпят,
И лудостта, крещи, пробива, шава,
И лесно се върви по тоя път;

Но мъдростта, с чертите свои плахи,
Лудите не ще да вразуми,
Не чуват те, в ума си – сиромаси,
И ето ги с кръвясали очи;

И виждам груб, и рязък
Фанатизъм,
На разум в глад,
в капан на лудостта,

Погълнати от уж
Демократизъм,
А всъщност от господстваща тъма;

На що ни учат?
Те сами не знаят.

Къде вървят?
Слепци, сами без път.

Съдбата ли дори
Ще разгадаят?

Самите те
Настали в кръстопът;

Кога ще тръгнем
В бъдещето с Тебе,
Щом лудите вилнеят
Из света,

Летят ракети
В близкото небе,
А пием ний
кафенце из града;

Модерни,
Знаещи,
Такива, значи.

Но щом не си съгласен с тях – Мълчи!
Съвременните наши демократи,
Все доблестни
Във своите лъжи!