“Господи, въздай ми да нося Твоя Мир. Където има омраза, дай ми да сея любов. Където има рани – опрощение. Където има съмнение – вяра. Където има отчаяние – надежда. Където има мрак – светлина. Където има тъга – радост. О, Господи, направи така, че да не търся утешение, а да утешавам, а не да ме разбират, а да разбирам, не да ме обичат, а да обичам, защото получаваме, когато даваме, и ни прощават, когато прощаваме, и като умираме, се раждаме за Вечен Живот.”
Молитва от Св. Франциск Асизки
-
Кирил Йовев - Други
- януари 2, 2017
- (0)
Предишна публикация
26.12.2016 г. – стихче
Следваща публикация
Играчки
Най-новото
Етикети
20 стъпки напред
Алън и Барбара Пийз
Бог
Буквар за щастие
България
Валери Петров
Васил Левски
Лес Гиблин
Нека ти разкажа
Пътят на самозависимостта
Хорхе Букай
Ценка Докова
бежанци
българия
война
вяра-2
думички
жени
живот
залези
зима
истина
история
капитализъм
книги
лъжа
любов
мечти
молитва
мъдрост
общество
писател
писма до Клаудия
писмо
поезия
приказка
пролет
размисли
сатира
смърт
спокойствие
стихотворение
творчество
хора
човек
Вашият коментар