Изпълни се мечтата на нашия Бай Ганя да е интегриран в Европата.
И като започна едно пътуване, едно любуване, едни шведски маси, едни чудеса!
То не бяха Виена, Барселона, Милано, Париж – опита навсякъде Бай Ганя от чудесата на новия свят.
Но можеше ли да остави той родината си да гние под ботуша на Съветското минало и Комунизма? Как?! Че той е европеец, родолюбец, той евро има, той знае бордна карта за самолет да ползва.
И начена Бай Ганьо борбата за всичко европейско в България. Реши той да се бори срещу народните танци, срещу паметниците, срещу историята, срещу езика и вярата си.
„Защо му е на тоя народ народен танц? Това е руска пропаганда и таен план на Путин да наложи волята на Русия над България!“ Не! Докато Бай Ганя е жив, няма да допусне той предателски танци и народни носии, зад които се крие тайния замисъл на Москва.
И изобщо, каква е тази простащина? Ще ми танцуват и ще се радват, пък и български знамена ще носят.Това е гнусен про-руски национализъм, на който трябва да се сложи точка!
Гневеше се Бай Ганьо, ядосваше се и псуваше всички, които играят народни танци, носят български знаменца и не пишат на английски.
И започна Бай Ганя една борба срещу цялата анти-държавна пропаганда в България. Написа дори гневен пост към Владимир Путин, с първоначално съдържание: „Ти, гнусен руски авторитар, далеч ръцете от Балгария!!“, но не посмя да го публикува и вместо това написа: „Г-н Путин, ако обичате, не идвайте в Балгария!“ Грешката в Балгария, с „а“, не е в пишещия, просто Бай Ганя така изписваше държавата си.
Но Бай Ганя разбираше от всичко. Той знаеше, че когато някой си тури българско знаменце у дома, или по случай някой празник, че това пак е руска пропаганда на кръволока Путин. И Бай Ганя, европеецът, нямаше да допусне някакви български предатели да агитират за чужда държава, с български знаменца, било то по случай 24-ти май, Трети март или през друго национално събитие, не!
Бай Ганя обичаше държавата си. Не толкова, колкото Европа. Че как? Той все пак е европеец. Да си българин, казваше, е срамно, то е демоде. И изхвърли Бай Ганя от дома си всички български знаменца, имаше и едно магнитче, останало му от баща му, от Несебър, със снимка на крепостта и българския флаг. Ех, пак това българско знаме. Изхвърли ги Бай Ганя, но не спря дотук.
Всеки ден Бай Ганя публикуваше в социалните мрежи колко е хубаво да си европеец и колко е важно да оставим и да изхвърлим този ръждясал български шовинизъм. Ядосваше се той, че на личната му карта пишеше „българин“, а не „европеец“, но нямаше как, не можа Бай Ганя да прокара в Народното събрание тази срамна дума да изчезне от личната карта. Не разбираше той как другите хора не ги е срам, че се наричат българи.14 века срам. Не е ли време да го изтрием най-сетне, и да се претопим сред истинските хора, европейците – и най-сетне да скъсаме със срамния си корен?
Вземете за пример имената. Аспарух. Що за име е това? Да се казваше основателят на държавата ти Франц, Мюндал или Майкъл, друго щеше да е. И тъжеше сърцето на Бай Ганя. И тази тъга бе влажна, безкрайна, безподобна, тъга, която не изпитва дори майката, когато детето ѝ страда.
Защо българите държаха толкова на някаква си история, език, някакво си знаме? Кому е нужно всичко това? Европо, ех, Европо, майко, прости им, те не знаят какво вършат – възклицаваше Бай Ганя като опитваше да го прави на английски, но не му достигаха думите.
Да, Бай Ганя вече беше истински европеец – ядеше шницел във Виена и пътуваше с Wiz Air, сам, с бордна карта.
Но на личната му карта все още пишеше: „гражданство: българин“.
И той не можа да прости на БАлгария за това…
Вашият коментар