Нощ във Вселената

Нощта повдига хиляди въпросинад хладната,утихнала земя, и шепотът на вятърасе носикат лека пелеринанад града. Нощта обичам,с нежните ѝ тайни,със шепота, и с ласки,и любов, Ти, съща нощ,прекрасна, и потайна,под вечерниясинкав…

Продължете да четете
Стихотворение от книга на Наполеон Хил – Мисли и забогатявай

От живота поисках стотинки.А и повече той не плати,независимо колко го молех,стиснал в шепа тез дребни пари.Справедлив е животът, не крия:дава точно каквото решиш,и приемеш ли тази заплата,нямаш избор, освен…

Продължете да четете
През живота

Ще мине време,всичко ще забравя:животът ще е друг;раздорите ни стари ще са спомен;липите ще цъфтят. Ще бъде утре;дните ще препускаткато вятър-скитник;ще се спускат отвисоко,ще се стелят нашироко. Реката ще е…

Продължете да четете
Съдба

Тихо е.В тъмата стъпките не чувам.А нещо движи се из мрака -Съдбата е,връхлита ме,не чака. Боли ме, но понасям й камшика,а иска ми се да извикам,да върна я, отдето е…

Продължете да четете
Други като мен

Минават дни и силуети,редя си думи из куплети. А други своите Съдби рисуват.Празнуват радостни мечти.Празнуват...А моите очи тъгуват. И все света от ниско гледам аз,а искам да съм горе, сред орлите,летейки…

Продължете да четете
Въздишка

По прежни дни... Ех, другари стари...Животът впримчи ни с хомота,из черен път ни нареди.Вървиме ний напред,без ред,безчет,с изринати мечти. А бяха дни безгрижни,леки,с цветя осеяни,с лъчи.Парфюмни,нежни и небрежни,с вяра в светнали очи.…

Продължете да четете
Лодка

Покани ме другарвъв своя лодкада плавамеиз морска синева, но в таз кафявалодка-платноходказабравил беда вземе и гребла. И ето че ни грабна океанът,и люшкаха ни бурните вълни,и ето че захвърли ни…

Продължете да четете