Нощ във Вселената

Нощта повдига хиляди въпросинад хладната,утихнала земя, и шепотът на вятърасе носикат лека пелеринанад града. Нощта обичам,с нежните ѝ тайни,със шепота, и с ласки,и любов, Ти, съща нощ,прекрасна, и потайна,под вечерниясинкав небосвод.  Нощта е време другоза душите,примрели от уморапрез деня, нощта лекуваболката на дните,разкъсали безжалостномеса, и нека във нощта си,приютени,утихнали, в спокойна тишина,за миг поне в дълбоко да надзърнем,във кладенец на…

25.12.2016 г.

От живота поисках стотинки.А и повече той не плати,независимо колко го молех,стиснал в шепа тез дребни пари.Справедлив е животът, не крия:дава точно каквото решиш,и приемеш ли тази заплата,нямаш избор, освен да търпиш.Аз работих за свойте стотинкии от тях май научих урок;за каквото помолиш живота,той го плаща напълно и в срок. Не зная кой е авторът. Попаднах на този стиха в…

През живота

Ще мине време,всичко ще забравя:животът ще е друг;раздорите ни стари ще са спомен;липите ще цъфтят. Ще бъде утре;дните ще препускаткато вятър-скитник;ще се спускат отвисоко,ще се стелят нашироко. Реката ще е бистра, но дълбока;дъждът ще я пои с мъниста,ще я прегърне с мокрите си пръсти,а слънцето с лъчи ще я поръси. Ще бъде пролет;всичко ще се ражда;Цветята ще засрамят с цветовевитрините…

Съдба

Тихо е.В тъмата стъпките не чувам.А нещо движи се из мрака -Съдбата е,връхлита ме,не чака. Боли ме, но понасям й камшика,а иска ми се да извикам,да върна я, отдето е дошла. Животе мой!Подарък си ми скъп.Но кой ориса в тебе тая скръб? Нима изкупвам греховеза пътя си из други светове? Или късметът отлетя далеч,оставил ме в ръката с меч,а аз да…

Живот, вяра и рискове

Даваме ли си изобщо сметка каква магия е животът? Заобиколени сме от чудеса, необясними и тайнствени поличби, които ни показват пътя, но обръщаме ли се въобще поне да ги зърнем, и вярваме ли в тях? Защото чудесата се случват само на онези, които вярват в тях. Под вяра визирам присъщата на шампионите вътрешна убеденост в победата, а не религиозното значение…

Други като мен

Минават дни и силуети,редя си думи из куплети. А други своите Съдби рисуват.Празнуват радостни мечти.Празнуват...А моите очи тъгуват. И все света от ниско гледам аз,а искам да съм горе, сред орлите,летейки - да не сещам тоя мраз,що в костите ми броди,и в косите. Привет, Живот!Привет, Мечти! Но аз не зная други като мен.Самин ли съм такъв на тоя свят? -роден с душа, разцепена…

Пречупване

Страшно ли е да объркаш пътя? Вървя из разкривените улици, посипани с живот. Разклоненията им мамят със своята сладникавост. Лявото и дясното изглеждат по-вкусни от средата. Единият път е солен, а другият – сладък, но никой от тях, поне на пръв поглед, не е като този, по който вървя сега. Да кривна ли? Промяната на посоката ме плаши. Да се боя от…

Живителни думички

Погледни света! Той е огледало. Сега му се усмихни. Той ще ти отвърне. Извикай “Аз мога” и чуй собственото си ехо. Порадвай му се! “Мога или не?” Това е въпросът! Задавам си го Аз. И Ти.И други са се питали. Някой беше казал: “И да кажеш “мога”, и да кажеш “не мога”, все ще си прав!”? Хайде, подскажи ми името му! Продължавам напред. Приеми за…

Въздишка

По прежни дни... Ех, другари стари...Животът впримчи ни с хомота,из черен път ни нареди.Вървиме ний напред,без ред,безчет,с изринати мечти. А бяха дни безгрижни,леки,с цветя осеяни,с лъчи.Парфюмни,нежни и небрежни,с вяра в светнали очи. Но черна, тровеща умора,сърца железни разтопи,и блесналият поглед,светъл,напълни с горестни сълзи. Живот красив,любим и чуден,от нас забегна надалеч.Ний бдим над спомена размътен,но образът ти веч не трогва -обрулен -  всеки…

Лодка

Покани ме другарвъв своя лодкада плавамеиз морска синева, но в таз кафявалодка-платноходказабравил беда вземе и гребла. И ето че ни грабна океанът,и люшкаха ни бурните вълни,и ето че захвърли ни със пянаиз пясъка на островни земи. И гледаха очите ми в красивиполяни и високи планини;но де сме ний? - те питат мълчаливи,обърнати към морските вълни. Как стигнах тук? На някакъв…