Кокиче

В полето поникна кокиче,и издигна лице над снега,и разцъфна – това му прилича,да краси и полята в студа.  То е там, тъй самичкои бяло,то е Вяра,и Слънчице в мрак, и…

Продължете да четете
Зимни размисли

Един ден се събудих нервен,и лошо тръгна целият ми ден;и всичко беше някак наобратно,и хлъзнах се връз плочките под мен, яйцата във омлета прегоряха,зехтинът нервно почна да ръмжи,опръска ми ръцете…

Продължете да четете
Планини

и хора... Планините са велики и красиви,защото си тежат на мястото.Планините са се трупали с години. Прашинка по прашинка.Камъче по камъче.Било по било. И ето...там… в небетоднес се извисява гордий…

Продължете да четете
Зимно стихотворение

Животът е преспа,в която човекът,вървейки,оставя следа. Животът е зима,и в нея се вижданий колко тежим,във снега. Снегът днес се трупа,и ходейки в кишаоставил съм стъпкислед мен, оставил съм стъпки,и нека…

Продължете да четете