Трън

Бодли от себе си изпречил!Високо към небе понечилоблаци да прободе!Сред храсти и дървета вечни,раснал в бурни дъждове!Долóвил галещи лъчии ледни, бели снегове!Видял далеч дъгици чисти,искрящи с ясни цветове!Премръзнал в бледните мъгли,самичък в полското поле!Дочакал пролетта далечна -узрели, нежни цветове!Протегнал се към него Слънчо -прегръдка да му подаде!Разлистил се тогава Тръна -и блеснал с алено лице!Откъснал го залюбен момък -на Милата да го…

Продължете да четете