Човешко, твърде човешко…

По Ницше Човешко е…врага си да надвиешсъс своите обучени войски,но в бурята, когато надделееш–победата, ах, тя ще ти горчи… И няма да е сладко, нито ведро..не ще да чуеш празничния звън;Човешко е, нали? Така човешко…вина да броди в тежкия ти сън… Човешко е врага си да убиеш…човешко е в омраза да гориш..но вярвай ми, когато го надвиеш,полята със кръвта му…