Луна.
Мирис на трева зелена.
Над мен обсипани звезди.
И мир в душа, успокоена.
Бриз прохлада носи на тела,
сякаш от небесната река –
хармония цари под нея.
Животът е без болести и скръб,
без страх от загуба на дъх.
И този път не беше сън!
Макар да скитах сам,
намерил бях си мястото в света.
И днес разбрах къде принадлежа…
Вашият коментар