Клетва

На крадците!

Заклех се да крада и мамя!
Бензин крада, така се храня!
Гориво, о, свещена течност.
У него кръстен съм и вечно
ще живея тъй.

В лъжи измамни ще пребъда
и няма кой да ме осъди!

Ръцете ми са черни,
скверни,
а мислите – коварни.
Неверни – думите отлитат;
и кой ме мерне все се пита:
„- На тоз отде са му парите?“

Бензин,
свещен бензин…
Амин!

Кому се кланят пролетари?
Не ще Бог нафта да стовари
с цистерни или самосвали черни.

Кому се молят пролетари?
Дали е кражбата порок?
Къде са наказанията тежки?

Ний, кротките,
кога сгрешим,
със страх шептим молитви.
А грабиш ти милиони литри!