На черницата от моето детство…
Черницата разтваря небеса
с цъфнали по нея чудеса.
Черницата е люлка на живот,
и хладен дом под жарък небосвод,
и благ заслон,
и сянка, и имот.
Черница зряла с плодова постеля
следобеда на юнската неделя
с порой от мравки и деца
застла,
и пропълзях под нея
Черницата е стомна за вода,
която вдигам
с лепкава ръка,
от лятна жад,
със плодов аромат.
Черницата обаче ще полегне
разкъсана из парещи легла
из зимните каминни стопила,
където ще разлее аромат
и галеща, копринна топлина
по кожа ледна, бяла от студа.
Черницата край къщата
напомня
ухание на детство и лета.
Черницата край къщата
си спомням,
нарязана пред двора за дърва.
Вашият коментар