Има думи, които променят съдби.
Думи като “здравей”.
Думи като “обичам те”.
Думи като “сбогом”.
Изсечени думи в скалата на живота,
изсечени с фино словесно острие,
оставили завинаги своя белег в душите ни.
Белег, към който ще поглеждаме,
за да открием,
че всичко, което искаме, което ще искаме,
което можехме, можем и ще можем,
което бяхме, сме и ще бъдем,
е творение на
мислите ни…
Именно там, дълбоко в съзнанието си,
ние избираме дали нашият свят да спре да се върти,
или напротив – да забърза въртежа си.
И понеже ние сами създаваме света си,
ние сами разпалваме и искрата си,
чийто пламък, веднъж разгорен,
трудно може да бъде угасен.
Защото преградите, които този огън изгаря,
отварят очите ни за други пътища,
пътища към нови светове.
Вашият коментар