Политай, Днес се Извиси.
Бъди високо Днес.
Бъди Над Себе си.
Бъди Лъчи в очи.
Бъди Искра.
Бъди самата Светлина.
Захвърлям Утрешния Ден!
Едничък Миг от Днес не бих му дал.
Да Бъда Аз Сега, реших!
Прощавай Утро!
За Теб се поскъпих.
Не ще те къпя в блянове безброй.
Да изживея Днес реших!
Но що да кажа още?
По Утрешна Мечта будувах нощем.
Отглеждам Днес Надежда крепка.
Полека Тя расте, укрепва!
Какво да прося с Утрешна молитва?
В Копнеж Желаното отлитва!
Погубвам златен Миг от Днес –
изтичам по неясно Утре.
Висок съм, колкото си мисля.
Живот-Река мътил избистря.
Води нагазвам Днес, не Утре.
Дълбоко плувам – ей ме, Вътре!
Прегръщам Днес, врати разтварям.
Сгълчавам Утро с плътен глас.
Безценни днешни часове –
към Вас протегнал съм ръце!
На Ден възславен се облягам.
Кичозно Утрешно лице –
лъщиш измамни светлини.
От Теб далеч забягвам.
* * *
Комарно Утре!
Що изсмукваш кръв из жили!
Жужиш Над Мен.
Но Днеска… Аз ти давам сили!
Вашият коментар