Посвещава се на затрупаните миньори, които загинаха от жестокостта на капитализма! Хуманизмът е понятие от миналото, а печалбите са издигнати на пиедестал.
Смъртта роди ме из мъртва утроба,
със златни коси ме дари,
Слънцето светеше в тях и блясъкът всичко край мен заслепи!
Сила ми даде Смъртта, с която натрупах пари,
Смърт искам още – каза ми Тя,
инак нашия договор ще се прекрати!
Смърт за богатство?
Съгласен!
Смъртта ми отпусна пари.
Но кредитът имаше лихва,
още Смърт тя поиска – уви!
Друг начин няма, ти знаеш –
трудно се връщат пари.
Но когато Смъртта не е моя,
защо да ми пука, кажи?
С кредита купих си мина,
там се изкарват пари.
И Смърт има често, чудесно,
договорът ще се продължи.
Над мен няма никой, читателю,
мене ме пази Смъртта,
кръв ще проливам редовно
без да дебна кат хищник в нощта.
(Писано в периода след 2012 г. Преместено тук от предходния ми личен блог)
Вашият коментар