На Сирия…
Народът бе прогонен
от своята земя.
Война бездушна, грозна
безжално го помля.
Народът е бездомен.
Народът без земя
разтече се отчаян
из глобуса огромен.
Домът е само спомен,
притулен от мъгла.
Домът е блян далечен,
раздиран от погроми.
От своята Родина
трохица съм отронен,
а искам да живея в мир
в държава своя,
където моят род забил е знамена.
Но бляновете мои
възпират ги машини
картечни и човеци
с изтръгнати сърца..
Вашият коментар