Едно момиче и едно момче били лудо влюбени един в друг. Решили да се сгодят, а годениците винаги си разменят подаръци.
Момчето било бедно – единственото, което притежавало, бил наследеният от дядо му часовник. Мислейки за хубавите коси на своята любима, то решило да продаде часовника, за да ѝ купи красива сребърна шнола.
Девойката също нямала пари за подарък на годеника си. Отишла в магазина на най-богатия местен търговец и продала косите си. С получените пари купила златен ланец за часовника на любимия си.
И когато се срещнали в деня на годежа, тя му дала ланеца за часовника, който бил продаден, а той ѝ подарил шнолата за косата, която вече била отрязана.
Из „Край река Пиедра седнах и заплаках“, Пауло Коелю.
Вашият коментар