„Мечом са българи своя свобода изгубили, мечом пак трябва да я добият! Иначе никой не ще я освободи в веки веков, ако не самите те! И никакви права не ще им ся отдаде, без да ся заемат за оръжие и пролеят кръв. Какво по-сгодно и благоприятно време може бити от днешное, да възприемниме такова свято поприще и ми българи, и да добиеме наша мила прадедна свобода?…“
„Понеже днешните обстоятелства викат всичките угнетени в Турско народи, за да земат освободителни мерки, и ми, блъгарите, които живеем в Блъгария, Тракия и Македония, събрахме ся да размислим и изнамерим средство за освобождението на милото наше Отечество, за да успеем да ся счислим и ми в ряда на свободните народи, да покажем и на све та че живеем…“
„Любовта към отечеството превъзходи сичките световни добрини и тя е най-утешителна мисъл за человека на тойзи свят. Тя, когито стане в него постоянно начало, прави го да презре сичко друго, що има на свят, и кара го да вхожда, драговолно в най-големите и най-опасните предприятия. Каквото и друго занаятие да има человек, каквито други добрини и да направи на света, никоги не може да има по-голямо и по-блажено наслаждение и задоволствие, както когито се занимава с доброто на отечеството си и успее да направи и извърши нещо си в полза негова.
Любещий истинно своето отечество готов е да принесе ради него не само сичко, що има за най-драгоценно на света, нь и самий си живот. Никаква люта мъка, никакво грозно страдание не могат отврати истиннаго любителя отечества от неговата свята цел, която си е он преднаачертал да достигне със заслугите на отечеството си.“
„… с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кесиджии и еничари и в което владей правото на силата, да се повдигне хранм на истинната и правата свобода…“
„Че и ние (българите) сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни. Там, дето живее българинът – в България, Тракия и Македония. Па и от каквото и да е народност да живеят в тоя наш рай, ще бъдат равноправни с българинът във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: свята и чиста република. Същото желаем и на братя сърби, черногорци, румънци и прочие да не остават след нас! В едно и също време да дадат гласът си. Време е с един труд да спечелим онова, което търсили са и търсят братя французи, тоест Млада Франция, Млада Росия и прочие…“
„Солидарността с българите трябва да бъде основа на родствените принципи в името на братството и свободата. Българите трябва да имат свое народно развитие, свое вътрешно самоуправление, което отговаря на народните обичаи и нрави, защото българия има своя история (не политическа, а народна(. Много хора смятат, че между сърбите и българите би могло да има още по-тесни връзки, тоест българите да възприемат сръбския език и да станат един народ, но това според мен е невъзможно, защото с това бихме нарушили свободата на нацията и свободата на човека.“
„Ние се бориме с два неприятеля: единът неприятел наш е политически, турското правителство; другият – духовни, гръцкото духовенство.
Турското правителство със своите башибозуци и гръцкото духовенство със своите попове и калугери убиват в българското прогресивно движение, сяко народно и човешко проявление, които способствуват народа да добие по-добър и свободен живот.
Единът наш неприятел погина, настанал е ред и за другия.
Нашата свещена обязаност са състои сега само в това: да очистиме своята земя от правителствената, чиновническа нечистота и да обезпечиме своята народна, политическа и обществена свобода.“
„Ние желаеме, щото тая земя, кото е населема с българи, да се управлява български, тоест съобразно нравите, обичаите и характера на българския народ…
Ние желаем да живеем с всичките наши съседи дружествено, а особено със сърбите и ромъните, които отчасти съчувствуват на нашите стремления…“
Вашият коментар