Ще ти разкажа исторяита за един човек, който слязъл на железопътната гара в малко градче. Тъй като носел три тежки куфара, той се опитал да намери носач, който да му помогне да ги пренесе до хотела, намиращ се на три пресечки разстояние.
Началникът на гарата го посъветвал да потърси носача Хуан, който най-вероятно бил на площада отсреща. Пътникът замъкнал куфарите си до площада, където видял брадат и мърляв човек, излегнал се на припек върху една пейка – предположил, че това е Хуан.
-Хуан? – казал пътникът.
-Да… К’во? – измърморил брадатият, без да помръдне.
-Ти ли си ХУан?
-Да, господине – отговорил той.
-Носачът?
-Аха – казал той, без да помръдне.
-Би трябвало да си на гарата, а не тук, на площада.
-Че за какво?
-Как за какво? Там ще намериш поне десет пъти повече пътници, отколкото тук.
-И за какво са ми десет пъти повече пътници?
-За да спечелиш повече пари!
-Че за какво са ми?
-Как за какво! Да си купиш мотор например.
-За какво ми е мотор?
-За да пренасяш куфарите в ремаркето?
-За какво?
-За да изпълняваш повече поръчки за по-малко време.
-За какво?
-За да спечелиш много пари!
-За какво?
-За да можеш, когато имаш много пари, да живееш, без да работиш, и да си почиваш колкото искаш.
Хуан отворил едното си око и казал:
– Че сега не правя ли точно това?
Из „Писма до Клаудия“ на „Хорхе Букай.
Вашият коментар