Кентавърът

Имало някога един кентавър, който – като всички кентаври – бил полумъж, полукон.
Един следобед, както се разхождал по поляната, усетил, че е гладен.
„Какво да ям? – рекъл си той. – Хамбургер или торба с люцерна? Торба с люцерна или хамбургер?“
И като не можал да реши, останал гладен.
Паднала нощта и на кентавъра му се доспало.
„Къде да спя? – рекъл си. – В обора или на хотел? На хотел или в обора?“
И като не можал да реши, не спал.
Като не ял и не спал, кентавърът се разболял.
„Кого да извикам? – помислил си. – Лекаря или ветеринаря? Ветеринаря или лекаря?“
Както бил болен и не можел да реши кого да извика, кентавърът умрял.
Хората от селото наобиколили трупа и им станало мъчно.
-Трябва да го погребем – рекли. – Но къде? В селското гробище или в полето? В полето или в селското гробище?
И като не могли да решат, повикали авторката на книжката, която не могла да вземе решение вместо тях и възкресила кентавъра.
И накрая така и не се разбрало, че приказката е свършила.

Из „Нека ти разкажа“ на Хорхе Букай.