Братовчед ми беше много по – малък от мен.
Беше тригодишен а аз бях на дванайсет…
Намирахме се във всекидневната в къщата на баба ми. Братовчед ми влезе тичешком и се блъсна в масата. Падна на дупето си и се разплака.
Беше се ударил силно и почти веднага на челото му се появи цицина с големината на костилка от праскова.
Леля ми , която беше в спалнята, изтича да го прегърне, помоли ме да донеса лед и зауспокоява братовчед ми:
,,Горкичкият, тя е лоша маса, защото те удари, ще напляскам тази маса, пляс – пляс…“
– докато говореше, тя удряше с длан по масата, като подканваше братовчед ми да стори същото.
А аз си мислех: ?…
Каква е поуката? Отговорността не е твоя, не ти си непохватен, не ти си тригодишен и не ти не гледаш как вървиш; вината е на масата. Масата е лоша. Опитвах се да разбера с известно недоумение скритото послание за злонамереността на предметите.
А леля ми все така настойчиво подканяше братовчед ми да напляска масата…
Из „Пътят на самозависимостта“
Вашият коментар