През цялата седмица момчето буквално бе преследвало баща си из цялата къща с кутията ,,Не се сърди, човече“ под мишница. Искаше мъжът да седне с него и да изпълни обещанието си да изиграят първата игра с новия комплект, който му бяха подарили за рождения ден.
– Сега не мога, Угито – беше казал баща му няколко пъти, – трябва да изчакаме края на седмицата…
Затова, когато в събота сутринта се събуди и видя, че баща му е в кабинета, веднага изтича в стаята си, за да вземе комплекта, с който все още никой не беше играл.
– Днес е краят на седмицата, нали тате? – но съм изостанал с работата си и трябва да я приключа. Помоли майка си да играе с теб…
– Не, не – възропта шестгодишния мъник. – Ти ми обеща…
– Вярно е. Но в момента имам други спешни неща, които трябва да свърша.
– И кога ще ги свършиш?
– До два часа – каза бащата, нарочно преувеличавайки, за да обезкуражи сина си.
– Уф! – изпухтя недоволно момчето,обърна се и излезе от стаята.
Голямата стрелка беше настигнала малката точно когато тя сочеше цифрата 12, а това,както беше обяснила майка му, означавали,че са изминали два часа.
– Сега ще играем ли, тате?
– Не, сине. Съжалявам. Още не съм свършил.
– Но ти ми каза след два часа… Излъга ме.
– Не говори така, Угито, имам спешна работа.
В очите на момчето се появиха сълзи и тогава на баща му хрумна идея. Взе от бюрото едно списание, на чиято корица имаше цветна политическа карта на света.
– Виж, Угито, ще ти предложа една игра – каза той, скъса корицата и извади от чекмеджето на бюрото ножица.
Започна да реже листа и го превърна в купчина хартийки с неравномерна форма.
– Това е главоблъсканица… Пъзел, както го наричаш ти. Играта се състои в това да сглобиш картата на света, като поставиш всяка страна на мястото и – каза бащата. – Когато свършиш с подредбата на света, ще играем на,,Не се сърди, човече“.
Бащата знаеше, че момчето няма никаква представа за картата на земните полукълба и ще му трябва поне час, за да се справи, а тогава вече щеше да е време за обяд. След като си дремнеше, може би най- накрая щеше да успее да поиграе със сина си, както му беше обещал.
Момчето отново изпухтя недоволно,но знаеше, че ако не приеме тези условия, няма да има игра на ,,Не се сърди, човече“, затова взе хартийките и отиде в стаята си.
След пет -шест минути Угито отново влезе в кабинета с идеално сглобена карта на света.
Всяка страна беше на мястото си, а листът – съединен с тиксо.
– Готово, татко. Сега ще играем ли на ,,Не се сърди човече“?
Бащата се усмихна смутено.
– Но как го направи? – попита той, като разглеждаше листа. – Ти никога не си виждал карта на света. Как успя да я сглобиш толкова бързо?
– Да, тате…Никога не бях виждал такава карта на света… Когато ти я наряза, видях, че на обратната страна на листа има снимка на мъж. Като отидох в стаята си, обърнах хартийките и съединих частите на мъжа една до друга. Беше лесно. Когато подредих мъжа, светът се подреди сам.
Из „20 стъпки напред“
Вашият коментар