Откъде познавам този човек?

Някакъв човек пътува в метрото.
Мисли за работата, която го очаква в службата.
Внезапно вдига очи и му се струва, че мъжът, седнал отсреща, го гледа втренчено.
Толкова е вглъбен в мислите си, че дори не забелязва, че това е собственото му отражение в огледалото.
,,Откъде познавам този човек?“ – пита се той, когато осъзнава, че лицето му напомня за някого.
Отново го поглежда, усмихва се и отражението, естествено, му връща усмивката.
,,Той също ме познава“ – казва си той.
Колкото и да се опитва, не успява да прогони от мислите си непознатото лице.
Влакът стига до неговата спирка и преди да стане, за да слезе, мъжът поздравява предполагаемия си спътник с жест, на който другият незабавно отвръща.
През цялото време, докато е в службата си, човекът непрекъснато се пита:
,,Откъде познавам този мъж?“
В края на работния ден решава да се прибере пеша у дома си, за да има време да порови в паметта си. След час влиза в апартамента си, без да е намерил отговора. Взема си душ, вечеря, сяда пред телевизора, но не може да се съсредоточи.
,,Къде съм виждал този човек?“ – продължава все така да се пита той, когато си ляга.
На следващата сутрин се събужда с усмивка…
Надига се внезапно в леглото, удря се по челото с ръка и казва на висок глас:
– Вече знам. Как не се сетих по – рано?
Решил е загадката, която толкова го е измъчвала.
– Познавам го от фризьорския салон!…

Из „20 стъпки напред“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Натиснете "ESC", за да затворите