В една стара популярна история се разказва, че всичките човешки чувства имали обичай да се събират в една вълшебна гора, за да се забавляват. В нея Омразата, Надеждата, Завистта, Любовта и Страхът тичали със звънък смях, преследвани от Злобата, Умопомрачението, Предателството, Радостта и Любопитството.
Един ден играели на криеница и докато Умопомрачението търсело Любовта, която се била скрила в един гъсталак. Предателството му подало остър тризъбец и го накарало да разрови с него листака, за да я открие. Умопомрачението го послушало, без да прецени нещастието, което щяло да причини с действията си. Оттогава Любовта ослепяла, а Умопомрачението, измъчвано от чувство за вина, решило да стане неин водач.
Моята гениална приятелка, писателка и разказвачка Виви Гарсия твърди, че след като Любовта и Умопомрачението живели толкова време заедно, накрая се влюбили и били безмерно щастливи. В живота обаче нищо не е вечно и настъпил момент, в който Любовта, уморена от толкова безумие, липса на контрол и несигурност, напуснала своя водач и решила да се омъжи за Разума.
Любовта на правила добър избор, защото под водачеството на Разума опасностите изчезнали, а с тях се разпръснала несигурността.
При все това нищо не е идеално, защото след време Любовта осъзнала, че сред толкова сигурност и спокойствие се отегчава до смърт.
Виви твърди, че след като мислила много и се посъветвала със своята приятелка Фантазията, Любовта взела едно, или по- скоро две решения: да не се разделя с Разума, но от време на време да се среща с предишния си любим и водена от него, да се отдава на лудостта, за да се върне след това – възродена – в сигурните обятия на Разума.
Из „20 стъпки напред“
Вашият коментар