В една късна есен пътник вървял към дома си в мразовития вятър. По едно време забелязал, че на пътя пред него са разпръснати някакви бели предмети. Приближил се и видял, че това били човешки кости. Но защо, учудил се той, са тук тези кости? Станало му малко странно, но продължил напред, защото бързал да се прибере. Точно тогава пред него изскочил огромен тигър и страховито изръмжал. Пътникът замръзнал на място. Сега вече знаел откъде се били взели костите. Това били останките на жалките нещастници, изядени от тигъра.
Тогава той си плюл на петите и хукнал обратно, но се изгубил и се озовал на ръба на една пропаст. Отдолу бушувало тъмното море, а отзад дебнел тигърът. От немай-къде мъжът започнал да се катери по единствения бор, който се издигал на ръба на пропастта. Но тигърът тръгнал след него, забивайки кръвожадните си нокти в дървото.
Пътникът вече мислел, че това е краят му, и се приготвил да умре, когато съгледал лианите на една глициния, които висели пред очите му. Сграбчил ги и опитал да се спусне по тях до земята, но те се оказали недостатъчно дълги и той останал да виси във въздуха. Мъжът погледнал надолу и видял в морето три дракона – червен, черен и син, които само го чакали да падне, за да го изядат. По едно време чул някакво хрупане, погледнал нагоре и видял две мишки – черна и бяла, които гризели лианата, за която той се държал. Човекът разбрал, че ако продължават така, мишките скоро ще прегризат лианата и той ще да падне право в устата на драконите, които точели зъби.
Накъдето и да се обърнел, нямало изход. Отчаян, мъжът започнал да тръска лианата, за да прогони мишките. В този момент нещо кацнало върху бузата му. Бил мед. В корените на глицинията имало пчелен кошер и всеки път, когато мъжът разклащал спасителното си въже, в устата му се стичал мед. Запленен от сладостта на меда, пътникът забравил опасността, която го дебнела. Забравил за тигъра, драконите и мишките, които гризели единственото му спасение. Искал само да клати лианата, за да продължи да се наслаждава на меда.
Из книга на Казуо Инамори
Вашият коментар