Имало едно време едно малко бебенце. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:
-Господи, аз съм толкова малко и беззащитно. Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всичките трудности там?
Бог се усмихнал и отвърнал:
-Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.
А бебето пак попитало:
-Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?
-И аз това не се тревожи. Твоят ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи. Всяка вечер ще ти пее приспивни песни. И така много лесно и бързо ще научиш всичко…
Въпреки всичките тези уверения обаче бебето пак не можело да преодолее притеснениети и страховете си. И за пореден път попитало:
-Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?
-И за това съм помислил, детето ми – отвърнал Бог. – Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така че не се тревожи и за това…
В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последния миг то попитало:
-Господи, но ти не ми каза как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?
Бог се засмял и тихо отвърнал:
-Няма значение какво е името. Ти ще наричаш своя ангел…
Мама!
Из „Буквар за щастие“ на Ц. Докова.
Вашият коментар