Някакъв човек върви отчаян в пустинята. Изпил е и последната капка вода в манерката си.
Палещото слънце над главата му и лешоядите, които кръжат около него, предвещават неизбежния край.
– Вода! – стене той. – Вода! Малко вода!
Съглежда вдясно от себе си бедуин, възседнал камила, който върви към него.
– Слава Богу! – казва мъжът. – Моля ви, вода…вода!
– Не мога да ти дам вода – отвръща му бедуинът. – Търговец съм и водата ми трябва, за да пътувам из пустинята.
Мъжът го моли:
– Продай ми вода. Ще ти платя…
– Невъзможно, ефенди. Не продавам вода, продавам вратовръзки.
– Вратовръзки???
– Да, виж само какви прекрасни вратовръзки… Тези са италиански и са в промоция, три за десет долара… А тези другите от индийска коприна, са за цял живот… А тези тук…
-Не… Не… Не искам вратовръзки, искам вода… Върви си! Върви си!
Търговецът поема по пътя си, а жадният изследовател тръгва напосоки из пустинята.
Изкачва се на една дюна и вижда вляво от него да върви друг търговец.
Изтичва към него и му казва:
– Моля те, продай ми малко вода…
– Не продавам вода – отвръща му търговецът, – но мога да ти предложа най – хубавите вратовръзки в целия Арабски свят…
– Вратовръзки!!! Не искам вратовръзки!
Искам вода! – възкликва отчаяно мъжът.
– Имаме промоция – настоява търговецът.
– Ако купиш десет вратовръзки, едната е безплатна…
– Не искам вратовръзки!!
– Може да ги платиш на три вноски без лихва и с кредитна карта. Имаш ли кредитна карта?
Крещейки гневно, жадният мъж продължава пътя си, водещ наникъде. Няколко часа по късно пътешественикът със сетни сили се изкачва на една много висока дюна и оглежда от върха и хоризонта. Не може да повярва на това, което виждат очите му. Пред него, на около хиляда метра, има оазис. Няколко палми и прекрасна зеленина ограждат синята повърхност на водата. Мъжът се втурва към него, боейки се, че е мираж. Но не, оазисът е истински. Мястото е опасано и защитено с ограда, в която има един- единствен вход, охраняван от пазач.
– Моля ви, пуснете ме. Искам вода… вода .Моля ви!…
– Невъзможно, господине. Забранено е да се влиза без вратовръзка.
Из „Пътят на самозависимостта“.
Вашият коментар