След ПТП
Вчера уплах пламна във гръдта ми.
Там, в графика на моя календар
не беше отбелязана смъртта ми;
а уж планирам всичко по конец.
Но в парещата жега на деня,
когато даже сянката трепери
от слънчевата, стапяща заря,
където и асфалтът сам се стели
и плъзва се досущ като вода,
из прашните, из пътните легла,
под гумените, морни колела
на малката и пъплеща кола,
където там, сред другите шофьори,
се движи бързо моята съдба,
чрез шум от гневни, тътнещи мотори,
жужащи по стопените платна,
там моят график беше замразен.
Смъртта с незримо наметало
внезапно прелетя край мен.
Смъртта намигна ми,
отмина,
избрала други в този ден.
Вашият коментар