На косъм

След ПТП

Вчера уплах пламна във гръдта ми.
Там, в графика на моя календар
не беше отбелязана смъртта ми;
а уж планирам всичко по конец.

Но в парещата жега на деня,
когато даже сянката трепери
от слънчевата, стапяща заря,
където и асфалтът сам се стели
и плъзва се досущ като вода,

из прашните, из пътните легла,
под гумените, морни колела
на малката и пъплеща кола,

където там, сред другите шофьори,
се движи бързо моята съдба,
чрез шум от гневни, тътнещи мотори,
жужащи по стопените платна,

там моят график беше замразен.

Смъртта с незримо наметало
внезапно прелетя край мен.

Смъртта намигна ми,
отмина,
избрала други в този ден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Натиснете "ESC", за да затворите