Имало някога дебел и грозен селянин,
който се влюбил (и как иначе?)
в прелестна русокоса принцеса.
Един ден принцесата – иди, че разбери защо –
целунала дебелия и грозен селянин…
И той магически се превърнал
в строен и напет принц…
(Такъв поне го виждала тя…)
(Такъв поне се чувствал той…)
Из „Писма до Клаудия“ на Хорхе Букай.
Вашият коментар