Една нощ Косето се събуди от някакъв странен шум. Уж всички в къщата спяха, а в стаята наоколо се чуваха гласове – те идваха от всички ъгли и спореха помежду си… Косето веднага се досети – предметите в стаята разговаряха.
– Излишно е да говорим повече – каза с дебел глас печката и се покашля важно. – Аз свърших днес най-голямата работа. Рано сутринта сварих липов чай и спържих чудесни палачинки. На обед сготвих вкусни сармички с лозови листа, а вечерта – сами видяхте. Изпекох такава баница, че цялата къща замириса на хубаво.
– Твоята работа е лесна – обади се метлата. – Каквото и да правиш, по цял ден стоиш на едно място. А аз непрекъснато тичам от стая в стая и във всяко ъгълче надничам… Забележа ли трохичка или хартийка – веднага ги избутвам навън. Затова и днес в този дом беше толкова уютно и чисто.
– А вие само себе си забелязвате – прекъсна я с тъничко гласче иглата. – Кой направи голямата завеса на прозореца? Аз. Кой уши нови панталонки на момченцето? Аз! Кой закачва всяко скъсано копче на мястото му? Пак аз! Гледате ме такава малка и незначителна, но моят труд е голям и важен. Ненапразно за мене хората и гатанка са измислили: „Тъничка, голичка, а цял свят облича. Що е то? – Иглата“.
– Да се шият дрехи не е чак толкова трудно – изтропа под кревата легенът. – Дрехите се шият само веднъж, а се перат много пъти. Тежка и непосилна е моята работа. Остарях вече от търкане, побелях от горещата вода и сапунената пяна. Каквото и да приказвате – тази къща не може нито ден без мен.
– И без мен! – обади се ютията.
– Ами аз? – подскочи бюфетът и всички чинии и тенджери задрънчаха.
– А мен забравихте ли ме? – заскърца в тъмното гардеробът.
Гласовете в стаята така се преплетоха и объркаха, че вече нищо не можеше да се разбере…
– Самохвалковци! – помисли в просъница Косето. – Намерили време за разговор.
Обърна се на другата страна и се гушна в ръцете на мама.
А топлите ръце на мама мълчаха.
Те бяха уморени от работа.
Приказка на Георги Константинов
Вашият коментар