В дъното на двора ми има стая за инструменти. В нея държа всякакви сечива, които биха ми потрябвали за задачите, с които се сблъсквам в ежедневието.
Невероятно е! Имаше период от живота ми, в който още не бях открил съществуването на тази постройка в дъното. Мислех, че в дома ми просто няма място за инструменти. Всеки път, когато трябваше да свърша нещо, се налагаше да търся помощ от някого или да искам назаем необходимия инструмент. Спомням си добре деня, в който направих откритието. Отдавна си мислех, че инструментите, които използвам най – често, трябва да са ми винаги под ръка, и бях предвидил да ги купя, но реших, че преди това е необходимо да намеря място в дома си, където да ги държа. Спомнях си с носталгия металната къщичка в двора на дядо ми Маурисио и не можех да забравя безпокойството, което изпитах в деня, когато донесох в къщи ПЪРВИЯ си инструмент. Тревожех се от мисълта, че можех да го изгубя, ако не му намеря място. Накрая, разбира се, на един рафт и още си спомням колко се ядосвах, че не го намирам, когато ми трябваше, и се налагаше да търся от съседите, все едно не разполагах с такъв инструмент.
Смятах да вдигна малка постройка в левия ъгъл на двора. Когато обаче отидох там, с изненада видях, че на същото място, където бях решил да разположа стаята за инструменти, вече има постройка, при това по – голяма от тази, която възнамерявах да направя. Стая, която, както по- късно открих, е пълна с инструменти. Тази стаичка в дъното на двора винаги се е намирала на това място и в действителност, без да знам как, изгубените ми инструменти бяха в нея, идеално подредени до други инструменти – някои от тях ми бяха напълно непознати и дори не знаех за какво служат, някои бях виждал да ги използват, но никога не се бях научил да боравя с тях.
Още не знаех това, което открих с времето:
че в стаичката ми в дъното са ВСИЧКИТЕ ми инструменти, че те са проектирани като по чудо според големината на ръцете ми и че във всяка къща има подобна стая.
Разбира се, никой не може да знае, че разполага с този ресурс, ако дори няма представа за съществуването на стаичката; никой не може да използва успешно най-сложните инструменти, ако никога не е отделял време да се научи да борави с тях; никой не може да се зарадва на този вълшебен подарък, ако предпочита да търси от съседа нужните му сечива или да се оплаква от това, което според него липсва в дома му.
След деня на откритието продължих да търся помощ всеки път, когато имах нужда. Получената помощ обаче накрая винаги се превръщаше в средство, чрез което – рано или късно – с изненада откривах в стаята в дъното собствения си инструмент и се научавах от другия да го използвам умело.
Из „Пътят на самозависимостта“.
Вашият коментар