Съдба

Тихо е.
В тъмата стъпките не чувам.
А нещо движи се из мрака –
Съдбата е,
връхлита ме,
не чака.

Боли ме, но понасям й камшика,
а иска ми се да извикам,
да върна я, отдето е дошла.

Животе мой!
Подарък си ми скъп.
Но кой ориса в тебе тая скръб?

Нима изкупвам грехове
за пътя си из други светове?

Или късметът отлетя далеч,
оставил ме в ръката с меч,
а аз да боря се – не ща.

Коя ли муза ме прокле, коя?
Да мисля за горчиви вкусове,
да губя моя устрем за борба,
а искам повече от теб, Живот!

***

Мълчиш, Съдба,
трепериш срещу мен,
защото в мрака мечът заблестя.
Огън съм –
гори у мен искра.
Застигна ли те, аз ще те сразя!
Ти щом ме видиш, бягай надалеч…

И плачейки над теб ще прошептя:
– прости ми,
че родил съм се за теб…