Една сутрин Хуан се събужда и застава до прозореца, гледащ към улицата. Отсреща се намира модерната сграда на банка „Рога и копита“, където Хуан има сметка. С изненада забелязва някакво петно върху стъклената фасада и мигом си казва: „Тази банка ще фалира“.
Обезпокоен, излиза от дома си, прекосява улицата и застава пред входа на банката в очакване да отворят, за да изтегли парите си.
Минава Пепе, който работи в близката бакалия.
-Как си, Хуан?
-Добре, при теб как е?
-Чакам да отворят банката.
-Данъци ли ще плащаш?
-Не, ще си закривам сметката.
-Защо?
-Как да ти кажа, няма конкретна причина, но имам едно предчувствие заради мръсното стъкло, нали разбираш. И си казах: за какво ми е да рискувам?
Пепе, който също има сметка в „Рога и копита“, си мисли: „Прав е. Кому е нужно да се поемат рискове?“. След което застава зад Хуан и също зачаква да отворят банката.
Минава доня Мария.
-Какво става, дон Пепе, как сте?
-Нали виждате, доня Мария… Чакам да отворят банката.
-Че защо толкова рано?
-Хуан и аз смятаме да си изтеглим парите. Рискът е твърде голям, нали разбирате. Заради петното.
Доня Мария дори не пита за какво петно става дума. Чула е само думата „риск“. На опашката вече стоят трима души.
Няма нужда да продължавам. В десет сутринта, когато отварят банката, опашката се извива две пресечки по-надолу. Всички жители на квартала чакат да закрият сметките си.
Банката естествено не разполага с необходимите средства в наличност, за да удовлетвори молбата на всички. В дванайсет часа директорът излиза на улицата и казва:
-Ще се наложи да почакаме до два следобед, защото поръчах да донесат още пари от централното управление. Моля, успокойте се.
Хората чуват: „…почакаме, да донесат още пари, успокойте се…“ Тогава започват да протестират. Искат парите си веднага, отказват да чакат. Идват репортери от телевизията, фотографи. Правят снимки на „горките старци“, които не могат да изтеглят спестяванията си.
На следващия ден новината е публикувана, излъчена и разпространена: „Скандал пред вратите на банка „Рога и копита“. Медиите предават фактите с необходимата доза сензационност. Пред всички клонове на банката се образуват дълги опашки от възмутени хора, които настояват да получат парите си „веднага!“.
Последиците са неизбежни…
Минали са два дни. Хуан се събужда и прочита във вестника: „Наложен за запор върху „Рога и копита“. Има опасения, че банката е пред фалит“. Хуан оставя вестника, усмихва се и си казва: „Знаех си аз…“
Из „Писма до Клаудия“ на Хорхе Букай.
Вашият коментар