Някакъв човек отива при един мъдрец и му казва:
– Искам да ме научиш на твоята мъдрост, защото желая и аз да стана мъдър: искам винаги да вземам правилното решение. Какво да направя, за да знам подходящия отговор във всяка ситуация.?
Мъдрецът му отвръща:
– Вместо отговор ще ти задам въпрос; двама души излизат от комин, единият е с изцапано от сажди лице, лицето на другия е чисто. Кой от двамата си мие лицето?
– Е, това е очевидно – отвръща мъжът. – Мие се онзи, чиито лице е мръсно.
А мъдрецът му казва;
– Правилният отговор не винаги е в очевидното. Сега върви и си помисли. Човекът си тръгва, мисли в продължение на петнайсет дни, връща се доволен при мъдреца и му казва:
– Колко бях глупав! Вече знам: мие се този, чието лице е чисто. Защото вижда, че лицето на другия е мръсно, и си мисли, че неговото лице също е мръсно. Затова се мие. Докато онзи с мръсното лице вижда, че лицето на другия е чисто, и си мисли, че и неговото трябва да е чисто. Затова не се мие.
– Много добре – отвръща мъдрецът, – но не винаги разумът и логиката могат да ти дадат правилния отговор. Сега върви и си помисли.
Мъжът се връща у дома си , за да мисли. След петнайсет дни отива отново при мъдреца и му казва:
– Сетих се! Двамата си мият лицето. Този, чието лице е чисто, като вижда, че лицето на другия е мръсно, смята, че и неговото е мръсно, затова се мие. А този, чието лице е мръсно, като вижда, че другият си мие лицето, смята, че и неговото е мръсно, и също е мие.
Мъдрецът замълчава, после казва;
– Не винаги аналогията и приликата ти служат, за да стигнеш до правилния отговор.
– Не разбирам – прошепва мъжът.
Мъдрецът го поглежда внимателно и казва;
– Как е възможно, при положение че и двамата излизат от комин, лицето на единия да е мръсно, а на другия – чисто?
Из „Пътят на самозависимостта“.
Вашият коментар