Животът е преспа,
в която човекът,
вървейки,
оставя следа.
Животът е зима,
и в нея се вижда
ний колко тежим,
във снега.
Снегът днес се трупа,
и ходейки в киша
оставил съм стъпки
след мен,
оставил съм стъпки,
и нека изпиша
пътека
във зимния ден.
В житейските преспи
къде да поема?
закрито е всичко
в снега.
Аз зная:
брод трябва
самин да извая,
макар и да мръзна в студа.
И кой друг в бурята
с мене да взема?
Чия ли да стисна,
ръка?
Че пътят е хлъзгав,
подлъгващ и снежен,
под него
се крие леда.
* * *
Това е животът,
животът във рими,
животът във преспи
и сняг!
Такъв ще е пътят!
Снежинки валящи
ще пълнят следите ни
пак.
Но нас ще ни има!
Без отдих,
без спирка,
без край
през снега ще вървим;
Но нас ще ни има!
Снегът ще изринем
и пътя си ний
ще спасим!
Вашият коментар