Съвременно, твърде съвременно…
По мотиви от Иван Вазов
Аз бях българче! Обичах
наште планини зелени.
Българин да се наричам
първа радост бе за мене!
Аз бях българче!
Но раснах в чуждо място,
в чуждо време,
син бях на земя прекрасна,
син бях на юнашко племе.
Аз бях българче!
Забравих родна реч
и родна вяра;
друг народ аз вече имам,
друга вяра вече славя.
Аз бях българче! Обичах
наште планини зелени;
българин да се наричам
първа радост бе за мене!
Вашият коментар