Вече живяно. Вече преподадено.
Отдавна е така;
и знам,
че съм
виновен;
отдавна е така;
за друго
нямам
спомен.
Но ето,
вчера,
днес,
във разни
стари книги
прочитам
с интерес,
за робство
и вериги;
борби
за свобода,
и кръв,
патриотизъм;
войни,
войни безспир,
и после
комунизъм;
и паднали стени,
Берлин,
и Изток-Запад;
и после
пак войни,
войни,
които късат
с безмилостни очи
невинните си жертви;
И ето, пак дими,
кога ли
ще се секне?
земята
пак гори;
не свършват
тия бомби;
а свършиха
местата
в наш’те
катакомби.
Тогава
и Сега;
живеем
и не учим,
Тогава,
и Сега;
живяно;
ще се случи;
уроците
кървят
в ония
стари книги;
уроците кървят
кат роби
във вериги.
* * *
Богатство,
капитал
и разни
други
думи
засмукват
във войни;
и все
за
тлъсти
суми;
Човекът
нека мре;
то
хич
не ни и пречи.
Човекът
нека мре;
а ние
с хитри
речи
глупците
ще ловим;
и жертвите
наивни
с мрежи
ще държим;
и после
ще им
теглим..
с куршум;
или пък
с нож;
това са
просто думи;
меса
кървящи
в кош;
и всичко е
за суми.
Войни,
и пак
войни;
кажи,
с какво
ни пречат?
угасващи
очи…
Там нека
се гърми;
от нас
ще е
далече;
там нека
се гърми;
това
с какво
ни пречи?
Вашият коментар