Какво ли значат писаните думи
за онзи, що не може
да чете?
А любовта за онзи,
де не знае
да обича?
Или пък музиката
за глухия,
непознал галещите звуци на мелодията?
Аз няма как да знам това,
но питам те,
нима възможно би било,
без тихото, шума да различиш,
соленото, без благо да усетиш,
врага си да сразиш с война,
за да няма вече повече войни…
Или непостоянството у нас –
нима то не е постоянно?
Или пък немият –
нима не може той без глас, с очи,
да каже колко те обича,
макар да е беззвучен?
Или не може той със същите очи да те срази?
Не знам.
Аз вече нищичко не знам.
Вашият коментар