По Ницше
Човешко е…
врага си да надвиеш
със своите обучени войски,
но в бурята, когато надделееш–
победата, ах, тя ще ти горчи…
И няма да е сладко, нито ведро..
не ще да чуеш празничния звън;
Човешко е, нали? Така човешко…
вина да броди в тежкия ти сън…
Човешко е врага си да убиеш…
човешко е в омраза да гориш..
но вярвай ми, когато го надвиеш,
полята със кръвта му оцветиш…
У теб ще броди нещичко от него,
ще скита, в пустотата ще шепти:
“- Убиецо, убиецо свирепи,
щастлив ли бе, когато ме уби?”
И в своя сън от болка ще потръпнеш,
и гузен към небето ще мълвиш…
Но то, безмълвно,
синьо и студено,
пред твоя грях грамаден ще мълчи…
Вашият коментар