Тогава,
когато липата облъхне
със своя сладник аромат,
и въздуха вдишаш,
тъй мек, и тъй вкусен,
във прашния, сивия град,
когато погледнеш
в небето над тебе
и чуеш плющящи криле,
и птици свободни
които облитат
все синьо,
небесно море,
Тогава, ти знай –
без теб тая картина –
разкъсана тя би била,
и би била мъртва,
макар да е жива,
без тебе,
човеко,
в света!
Познай ти живота!
Познай и цветята
със свойте човешки
очи,
и дай имена,
и на розата нежна,
на тръна –
със остри бодли.
Звездите небесни –
към тях протегни се –
с ръцете, и после с очи,
и с думи пейзажни,
и с рими чудесни,
рисувай,
рисувай ги ти!
И знай, че без тебе,
човеко незнаен,
светът в болка
би заридал,
и знай, на земята,
която обричаш,
не съм друг
мечтател създал.
Нощта е тъй млада,
в мига ти се взри
с благодарни очи,
тоз миг ще е вечен
и нека след него
прииждат и бурни вълни,
и щом ти е тъжно,
и щом ти е мрачно,
към тоя миг
пак се върни,
и щом те притиснат
вседневни неволи –
рисувай,
рисувай звезди!
Вашият коментар