Приятелска стрела

Понякога в борбите ежедневни,
ще кажеш нещо грубо, хей така,
и тъй небрежен ти ще я отминеш –
болката у нечия душа,
която бе пронизана, небрежно,
от бърза и приятелска стрела –
убийство, тъй невинно, и тъй нежно,
а то е най-жестоко на света!

Понякога… ще бъдеш ти стрелецът!
Понякога пък… жертва ще си ти!
И винаги, безмълвно, острието,
в летежа ще убива, ще руши…

* * *

Но все пак, ще отмине и замине,
и времето това ще изцери…
И младостта – и тя ще си отиде,
и старост твоят дом ще посети… 

Край огъня, из някоя си зима,
ще легнеш болен, и ще кашляш там;
И сетне, тъй, без болка и тревога,
ще гасне леко –  
трепкащия плам…

И в тоя час, когато гордостта ти,
от теб в мига последен отлети,
тогава с други поглед ще погледнеш –
животът,
който бе прекарал ти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Натиснете "ESC", за да затворите