Може би докосвам нещо в теб…
Може би пък нищо не докосвам..
Може би скала си, или лед,
може би спокоен, ил ядосан..
Може би избирам тишина,
някъде, из нея, да се скрия…
Може би ще бъда светлинка,
в тъмното, блещукаща магия?
Може би… ще искам ли да знам –
тайните дълбоки, на тъмата?
Може би… не искам да съм там…
Може би… жадувам светлината…
Може би… на светло ще раста,
бавно, като коренче в земята,
дето се издига сред снега,
и с листенца – все към небесата…
Може би пък…. нищичко не знам,
може би не искам и да зная…
Може би съм тук, или съм там,
в своя Ад създаден, или в Рая…
Може би не искам да мълча,
Може би не искам да се крия…
Но, все пак, не искам да гълча,
нито покрай мене – съсипия.
Може би… не знам кога да спра,
тичайки, объркан под луната…
Може би не искам да съзра
в сенките, самичка, Тъмнината…
Може би не иска да е там,
може би е чиста и невинна…
може би пък… просто я е срам…
нищо че е толкова старинна…
Може би… ще пиша, и ще спра…
Може би прашинка съм… не зная…
Може би съм тук, и съм сега…
Но съм и в на бъдеще безкрая…
Може би… си мисля за това…
Как ще е във бъдните години…
Може би… а може би сега…
връщам се из размисли старинни…
Сещам се… а може би пък не…
Питам: “- Кой въпросите задава…”
Казваш ми, “ще стане”, или “не”…
Казвам ти, “ще стане”, и “ще става”…
Ето… мен ме има… или не…
Може би в стиха си ще остана…
Може би… а може би пък не…
Може… да ме има… или няма….
Вашият коментар