Веднъж, и без особена причина,
човек един ме злобно наруга,
и гняв бълбукащ в мене се надигна,
но все пак го потиснах, овладях.
Погледнах някак ядно господина,
и рекох му: “По пътя си върви”,
и тръгна той, отиде си, замина,
но в моя ум остана да крещи.
Вървейки по тротоара все се сещах
за думите на тоя господин,
и бързайки за важна своя среща,
над мен летеше сякаш черен дим…
* * *
Веднъж, във стара книга го прочетох,
за тайните в изкуството “война”,
и спомних си как авторът, изкусно,
написал бе тъй простички слова…
Той казваше: “Врагът ти, ако знае,
че мислиш го и в нощи, а и в дни,
той радост безгранична ще познае,
и още утре теб ще връхлети.”
Когато те нападнат с грозни думи,
могъл не би летежа им да спреш,
но щом ги чуеш, как ще ги приемеш –
това самичък ти ще избереш.
Покълват като плевели в градина,
но само ако Ти им позволиш –
бъди сред тез, избраните малцина,
и имай смелост да изкорениш!
Вашият коментар