Вечер

На тая вечер – гледам твърде бодро,
и с някаква надежда във гласа.
Навън вали, и нищо, че е мокро –
вървиме с теб, говорейки в дъжда. 

На тая вечер – гледам твърде светло,
под облаците в сивото небе,
които напояват низините –
с нещо животворно, що тече.

На тая вечер – гледам твърде живо,
защото съм спокоен под дъжда,
и ето ни, чадърите свалили,
вдишваме от капки свежестта.

Очите търсят с поглед на мечтател,
схлупената, нощна светлина,
и щом открият трепкаща звездица,
в погледа им блесва бодростта!

На тая вечер тъмните простори,
и стъпките по мокрия асфалт,
и всяка локва – кално огледало,
и всичко е завършено, и цяло,

и тихо е, но то не е замряло,
самите ние вече не звучим,
и ето ни,

вървим,
            вървим,
                        вървим…

* * *

Във тая вечер
времето е спряло,
и ето че стрелката е замряла –
часовникът не трака, не звучи,
в безвремие полегнал е да спи…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Натиснете "ESC", за да затворите